-
№ 7259

Скратеніе на свещенната исторія : Съставено отъ книгытѣ на Ветыйа и Новыйа завѣтъ / Отъ Г. Геннадія ; Прѣводъ Н. Михайловскаго.

Автор: Генадиос, Георгиос 1786-1854; Михайловски, Никола Стоянов почетен член на БКД 1818-1892 прев.
Година: 1869 г.
Град: [Виена] :| [Книгопечатница на Л. Сомер и сие],| 1869.
Издателство:
Страници: 277
Категория: Старопечатни книги (1806г. - 1900г.)
№ в каталог: 82
Бележка:

Описание

STP; Местоизданието на книгата отбелязано на гърба на загл. стр.; В края на книгата има бележка; Липсват с. 87, 88; STP; Стоянов, Маньо. Българска възрожденска книжнина: Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания 1806-1878, С., 1967, № 5288, с. 246 ; Погорелов, Валерий. Опис на старите печатни български книги : (1802-1877 г.), С., 1923, № 1018, с. 574 ; Енциклопедия на българската възрожденска литература, В. Търново, 1996, с. 457-458 ; Българска възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... : Енциклопедия. С., 1988, с. 428-429.

Съдържание

Скратеніе на свещенната исторія, съставено отъ книгытѣ на Ветыйа и Новыйа завѣтъ отъ Г. Геннадія. Прѣводъ Н. Михайловскаго. Изданіе второ
[Корица и начални страници]
[Предна корица]
[Вътрешна страна на предната корица]
[Оригинална корица]
[Вътрешна страна на оригиналната корица]
[Титул]
[Посттитул]
Скратеніе на Ветыйа завѣтъ
§. 1. Богъ създава свѣт՝а въ шесть дни
§. 2. Богъ прави тѣлото на Адама отъ прьсть
[с. 3]
§. 3. Богъ поставя человѣк՝а въ земныйа рай
§. 4. Адамъ и Ева прѣслушватъ на Бога
§. 5. Адамъ и Ева са крыѭтъ и извиняватъ
[с.] 4
§. 6. Богъ проклева зміята и обѣщава Спаситель-а
§. 7. Адамъ са испѫжда отъ земныйа рай
§. 8. Сыноветѣ на Адама; Каинъ убива Авеля и са наказва
[с.] 5
§. 9. Построеніето на ковчег՝а
§. 10. Потоп՝а на 2262 год. отъ създаніето на свѣт՝а
[с.] 6
§. 11. Крайа на потоп՝а
§. 12. Ной излѣзва изъ ковчег՝а
§. 13. Развращеніето на человѣшкыйь родъ
[с.] 7
§. 14. Призованіето на Авраама на 3409 год. отъ създаніето на свѣт՝а
§. 15. Ражданьето на Исаака
[с.] 8
§. 16. Авраамъ са приготвя да принесе жьртва сын՝а си
§. 17. Богъ спира рѫката на Авраама
§. 18. Еліезеръ, слугата на Авраама, от՝ива да доведе жена за Исаака
[с.] 9
§. 19. Еліезеръ пыта Бога за бѫдущата невѣста
§. 20. Еліезеръ пыта Ревекка за родителитѣ ѝ̀
[с.] 10
§. 21. Еліезеръ гостянинъ въ кѫщата на Ваѳуила, братаничь-а Авраамовъ
§. 22. Склоняватъ да дадѫтъ Ревекка
§. 23. От՝иваньето на Ревекка
[с.] 11
§. 24. Свадбата на Исаака
§. 25. Исавъ продава пьрвородството си на Іакова
§. 26. Ревекка съвѣтува Іакова
[с.] 12
§. 27. Ревекка приготвя гозба на Исаака
§. 28. Исаакъ благослови Іакова
[с.] 13
§. 29. Отхожданьето на Іакова
§. 30. Видѣніето на Іакова
[с.] 14
§. 31. Іаковъ стигва въ Месопотамія
§. 32. Лаванъ пріема привѣтливо Іакова
§. 33. Врьщаньето на Іакова
[с.] 15
§. 34. Дѣтинството на Іосифа
§. 35. Сънищата на Іосифа
§. 36. Братьята на Іосифа рѣшаватъ да го убіѭтъ
[с.] 16
§. 37. Рувимъ по́ голѣмыйа братъ са старае да го отьрве
§. 38. Братьята продаватъ Іосифа на търговцы
§. 39. Проваждатъ на Іакова окървавената дреха на Іосифа
[с.] 17
§. 40. Петефрій купува Іосифа
§. 41. Іосифъ са клевети отъ господарката си и испадва въ тъмница
§. 42. Сънищата на двамата скопцы
[с.] 18
§. 43. Іосифъ тълкува сънь-а на виночерпец՝а
§. 44. Тълкува сънь-а и на хлѣбарь-а
§. 45. Испълнихѫ са и двата съня
[с.] 19
§. 46. Сънищата на Фараона
§. 47. Виночерпец՝а поменува на Фараона за Іосифа
[с.] 20
§. 48. Іосифъ тълкува сънь-а на Фараона
§. 49. Фараонъ поставя Іосифа настойникъ надъ сичкый Египетъ
[с.] 21
§. 50. Іосифъ прибира часть отъ плодоветѣ и гы продава послѣ
§. 51. Іаковъ проважда сыноветѣ си въ Египетъ
§. 52. Іосифъ са прѣструва че гы мысли за съгледницы
[с.] 22
§. 53. Іосифъ упрѣ Симеона до като доведѫтъ Веніамина
§. 54. Врьщатъ са братьята Іосифовы
[с.] 23
§. 55. Іаковъ не рачи да пусне Веніамина да иде въ Египетъ
§. 56. Присилватъ го сыноветѣ му да пусне Веніамина
§. 57. Іаковъ са склонява най подирь за от՝иваньето на Вніамина
[с.] 24
§. 58. Іосифовытѣ братья са ввождатъ въ кѫщата му
§. 59. Прѣдставятъ са на Іосифа
[с.] 25
§. 60. Іосифъ гощава братьята си и гы отпуща
§. 61. Іосифъ проважда потера подирѣ имъ
§. 62. Чашата са намѣрва въ Веніаминов՝а плашникъ
[с.] 26
§. 63. Врьщатъ са [въ] град՝а прискръбны
§. 64. Іуда иска да остане робъ на мѣсто Веніамина
[с.] 27
§. 65. Іосифъ са из՝евява на братьята си
§. 66. Зарѫча имъ да доведѫтъ баща му въ Египетъ
§. 67. Фараонъ проважда дарове и колесницы на Іакова
[с.] 28
§. 68. Братьята на Іосифа извѣстяватъ на баща си че той е живъ
§. 69. Іаковъ са прѣселя вседомно въ Египетъ
§. 70. Іосифъ извѣстява на Фараона за пристигваньето на баща си
[с.] 29
§. 71. Прѣдставя баща си на Фараона
§. 72. Іаковъ иска да са погребе въ гробищата на отцытѣ си
[с.] 30
§. 73. Іосифъ прѣдставя двамата си сынове на Іакова за да гы благослови
§. 74. Іосифъ погребя баща си
§. 75. Іосифъ утѣшава братьята си; неговата смьрть
[с.] 31
§. 76. Подирь смьрть-та на Іосифа Израилтянытѣ са притѣсняватъ
§. 77. Ражданьето на Мойсея; 3737 год. отъ създаніето на свѣт՝а
[с.] 32
§. 78. Дьщерята на Фараона спасява младенц՝а
§. 79. Мойсей прѣдпріема да освободи народ՝а си
[с.] 33
§. 80. Евреитѣ излѣзватъ изъ Египетъ водымы отъ огненъ стълпъ
§. 81. Мойсей раздѣля водытѣ
§. 82. Евреитѣ прѣминуватъ морето съ ненамокрены крака
[с.] 34
§. 83. Египтянытѣ са погълтатъ отъ волнытѣ
§. 84. Богъ храни народ՝а си въ пустынята
[с.] 35
§. 85. Богъ об՝евява закон՝а си всрѣдь молніи и гръмове
§. 86. Главнытѣ членове на закон՝а
§. 87. Направата на скиніята и на ковчег՝а; Мойсей умира
[с.] 36
§. 88. Израилтянытѣ подъ прѣдводителството на Іисуса прѣминуватъ Іорданъ съ ненамокрены крака
§. 89. Іисусаъ Навинъ въздига паметникъ
[с.] 37
§. 90. Стѣнытѣ на Іерихонъ падатъ самы
§. 91. Іисусъ въспира слънцето
§. 92. Іисусъ ввожда Евреитѣ въ обѣтованната земя и умира въ 3884 год.
[с.] 38
§. 93. Ангелъ Господень проважда Гедеона да осбоводи народ՝а му
§. 94. Гедеонъ са ополчава срѣщо Мадіамлянытѣ
[с.] 39
§. 95. Ражданьето на Сампсона и голѣмата му сила
§. 96. Сампсонъ, като порасте, прави злины на Филистимлянытѣ
[с.] 40
§. 97. Сампсонъ, затворенъ въ единъ градъ, откъртя градскытѣ врата
§. 98. Прѣдава са отъ жена си
[с.] 41
§. 99. Сампсонъ умира
§. 100. Ражданьето на Самуила
[с.] 42
§. 101. Богъ открыва на Самуила наказаніето, което готви на Илія
§. 102. Самуилъ открыва на Илія, което му Богъ каза
[с.] 43
§. 103. Бѣдствіята падатъ на Иліев՝а домъ
§. 104. Самуилъ послѣденъ сѫдникъ на Евреитѣ. Саулъ са избира царь въ 4390 год.
§. 105. Пьрвото прѣслушаніе на Саула
[с.] 44
§. 106. Іонаѳанъ сын՝а Сауловъ побѣдява Филистимлянытѣ
§. 107. Саулъ иска да убіе Іонаѳана
[с.] 45
§. 108. Саулъ отхвьрленъ отъ Бога за прѣслушаніе. Давидъ са помазва царь намѣсто него
§. 109. Саулъ са смутява отъ лукавъ духъ и Давидъ са призовава при двор՝а
[с.] 46
§. 110. Исполин՝а Голіаѳъ призовава Евреитѣ на бой
§. 111. Давидъ са прѣдставя за да са сбіе съ Голіаѳа
[с.] 47
§. 112. Давидъ излѣзва срѣщо Голіаѳа и го убива
§. 113. Саулъ завижда на Давида и не рачи да испълни обѣщаніето си
[с.] 48
§. 114. Саулъ са опытва много пѫти да убіе Давида
§. 115. Давидъ гонимъ отъ Саула щади го
[с.] 49
§. 116. Саулъ умира
§. 117. Давидъ оплаква смьрть-та на Саула
§. 118. Давидъ струва два голѣмы грѣха
[с.] 50
§. 119. Прокок՝а [Пророка] прѣдлага притча на царь-а
§. 120. Пророк՝а приспособява притчата на Давида
[с.] 51
§. 121. Давидъ пости и са моли за живот՝а на дѣтето
§. 122. Авессаломъ са подига срѣщо баща си
[с.] 52
§. 123. Удивителното тьрпѣнье на Давида
§. 124. Давидъ събира войска противъ Авессалома
§. 125. Авессаломъ са побѣдява
[с.] 53
§. 126. Авессаломъ са убива
§. 127. Давидъ оплаква загубата на сын՝а си
[с.] 54
§. 128. Давидъ умира
§. 129. Соломонъ иска отъ Бога мѫдрость
§. 130. Невразумително едно дѣло са прѣдлага на Соломонъ на сѫдъ
[с.] 55
§. 131. Соломонъ построява храмъ въ Іерусалимъ
§. 132. Соломонъ на старины пада въ безчиніе и въ идолопоклонство
[с.] 56
§. 133. Ровоамъ огорчава народ՝а
§. 134. Десеть-тѣ племена си избиратъ свой царь
§. 135. Маловрѣменното траянье на изралското [израилското] царство и крайа му
[с.] 57
§. 136. Исторіята на Товита
§. 137. Товитъ пази и между езычницытѣ благочестіето си
[с.] 58
§. 138. Товитъ погребява мьртвецытѣ
§. 139. Товитъ са гнуси отъ кражбата
§. 140. Съвѣтытѣ на Товита къмъ сын՝а му
[с.] 59
§. 141. Товитъ евява на сын՝а си, че е заелъ на Гаваила десеть таланты
[с.] 60
§. 142. Ангелъ Рафаилъ са прѣдставя за да придружи Товія
§. 143. Сьлзытѣ на Товіевата майка
§. 144. Товій са отърва отъ страшна рыба
[с.] 61
§. 145. Товій стигва въ Екватана
§. 146. Товій става гостъ на Рагуила
[с.] 62
§. 147. Гаваилъ дохожда на свадбата на Товія
§. 148. Безпокойствіето на Товита и на жена му
[с.] 63
§. 149. Товій са врьща при родителитѣ си
§. 150. Товій стига при родителитѣ си
§. 151. Товітъ добыва свѣтлината на очитѣ си
[с.] 64
§. 152. Ангелъ Рафаилъ са об՝евява
§. 153. Блаженната смьрть на Товита. Неговытѣ потомцы
[с.] 65
§. 154. Іудейскытѣ царье Авій и Аса
§. 155. Іосафатъ царь Іудейскый
§. 156. Іорамъ и Охозіа царье Іудейскы
[с.] 66
§. 157. Смьрть-та на Гоѳолія. Царуваньето на Іоаса
§. 158. Развращеніето и смьрть-та на Іоаса
§. 159. Амасія царь Іудейскый
[с.] 67
§. 160. Азаріа и Іоаѳамъ царье Іудейскы
§. 161. Ахазъ царь Іудейскый
[с.] 68
§. 162. Іезекіа и неговото благочестіе
§. 163. Обсадата на Іерусалимъ; избавленіе
[с.] 69
§. 164. Смьрть-та на Езекія
§. 165. Беззаконіето на Манассія. Негов՝а плѣнъ и тьрпѣніето му
[с.] 70
§. 166. Аммонъ, неговата смьрть; благочестіето на сын՝а му
§. 167. Іехоніа и братьята му царье Іудейскы
[с.] 71
§. 168. Даніилъ и тримата отроцы са въспитаватъ въ палат՝а на Навуходоносора
§. 169. Тримата отроцы въ огненната пещь
§. 170. Даніилъ въ ямата на расланытѣ
[с.] 72
§. 171. Исторіята на Есѳиръ, жената на Артаксеркса
§. 172. Мардохей извѣстява на Есѳирь, за опасность-та на Іудеитѣ
[с.] 73
§. 173. Гнусната смьрть на Амана
§. 174. Киръ царь Персидскый като прѣвзе Вавилонъ освободява Іудеитѣ
[с.] 74
§. 175. Състояніето на Іудеитѣ слѣдъ врьщаньето имъ отъ плѣн՝а
§. 176. Исторіята на Маккавеитѣ
§. 177. Твьрдость-та на Елеазара
[с.] 75
§. 178. Мѫченичеството на една майка и на седемь-тѣ ѝ дѣца
[с.] 76
[с.] 77
[с.] 78
§. 179. Ревность-та на Маттаѳія и на сыноветѣ му
§. 180. Смьрть-та на Маттаѳія. Пьрвытѣ дѣйствія на Іуда Маккавея
[с.] 79
§. 181. Побѣдата на Іуда Маккавея надъ Никанора
§. 182. Іуда побѣдява Лисія
§. 183. Іуда очистя оскверненыйа отъ невѣрнытѣ храмъ
[с.] 80
§. 184. Явны закове на Божіето прѣдстателство къмъ Іуда
§. 185. Богъ наказва Антіоха
[с.] 81
§. 186. Смърть-та на Антіоха
§. 187. Лисій са надвива вторый пѫтъ отъ Іуда Маккавея
[с.] 82
§. 188. Евпаторъ са ополчва самъ си срѣщо Іудеитѣ
§. 189. Мѫжеството на Елеазара брата на Іуда Маккавея
[с.] 83
§. 190. Нечестіето на Никанора; неговото поразяванье и смьрть-та му
§. 191. Смьрть-та на Іуда Маккавея
§. 192. Іонаѳанъ замѣстя Іуда; неговата смьрть
[с.] 84
§. 193. Симонъ наслѣдова на Іонаѳана. Неговата смьрть. Негов՝а наслѣдникъ
§. 194. Іудея подвластна на Римлянытѣ. Иродъ царь. Мессія са ражда на 5,508 год. отъ създаніето на миръ
[с.] 85
[с.] 86
[Липсват страници]
Скратеніе на Новыйа завѣтъ
§. 1. Благовѣщеніе за ражданьето на Іисуса Христа
[с. 89]
§. 2. Іисусъ Христосъ са ражда въ Виѳлеемъ
§. 3. Ангелы благовѣствуватъ на пастыритѣ рождеството Христово
[с.] 90
§. 4. Іисусъ Христосъ са обрѣзва
[с.] 91
§. 5. Симеонъ пріема Іисуса въ об՝ятіята си
§. 6. Бѣганьето на Іисуса въ Египетъ. Избиваніето на дѣцата около Виѳлеемъ
[с.] 92
§. 7. Іисусъ дванадесетогодишенъ поучава въ храм՝а
[с.] 93
§. 8. Іоаннъ крьщава Іисуса въ Іорданъ
§. 9. Іисусъ са искушава отъ діавол՝а
[с.] 94
§. 10. Іоаннъ свидѣтелствува за Іисуса. Андрей, Петъръ, Филиппъ и Наѳанаилъ го послѣдуватъ
[с.] 95
§. 11. Въ Кана Іисусъ направя пьрвото чудо. Въ Іерусалимъ празднува пьрвата Пасха
[с.] 96
[с.] 97
§. 12. Іисусъ крьщава въ Іудея и Іоаннъ го исповѣда че е Мессія
§. 13. Іисусъ поучава Самарянката че трѣбва да слугувамы Богу съ духъ и истина
[с.] 98
§. 14. Самарянката проповѣда Христа за пророкъ
§. 15. Іисусъ като укори Назорянытѣ за невѣрството имъ, прѣсели са въ Капернаумъ
[с.] 99
§. 16. Іисусъ исцѣрява сын՝а на единъ царскый чиновникъ; призовава пакъ Петра и Андрея
[с.] 100
§. 17. Іисусъ исцѣрява бѣснуемыйа, тьщата Петрова и мнозина страждущы отъ сѣкаквы болѣсти
§. 18. Іисусъ повелѣва на Петра да хвьрли мрежитѣ, и са улавя много рыба; исцѣрява раслабеныйа, и призовава Матѳея
[с.] 101
§. 19. Іисусъ исцѣрява раслабеныйа на овчата кѫпалница
[с.] 102
§. 20. Іисусъ избира дванайсеть-тѣ апостолы и гы поучава на гората
[с.] 103
§. 21. Іисусъ поучава за Христіанскытѣ добролѣтели [добродѣтели], дава образъ на молба, и очистя единъ прокаженъ
[с.] 104
§. 22. Іисусъ исцѣрява слугата на нѣкой си сотникъ само съ слово, въскрьсява довицин՝а сынъ, оставя грѣховетѣ на една блудница
[с.] 105
§. 23. Іисусъ нарича свои дамашни онѣзи, които слушатъ словото Божіе и из՝обличава Богохулнытѣ фаріесеи
[с.] 106
§. 24. Іисусъ изговаря много притчи, и гы тълкува; съсъ дума, укротява вълнытѣ
[с.] 107
§. 25. Іисусъ исцѣрява двама бѣсны и кръвоточивата жена
[с.] 108
§. 26. Іисусъ напуща Назаретъ
[с.] 109
§. 27. Іисусъ провожда апостолытѣ на проповѣдь
§. 28. Іисусъ насыща петь хиляды хора съсъ петь хлѣба
[с.] 110
§. 29. Петъръ исповѣда че Іисусъ е светый Божій
[с.] 111
§. 30. Іисусъ казва че лукавытѣ мысли и работы осверняватъ человѣк՝а
[с.] 112
§. 31. Съ чудотвороніята си Іисусъ повдига народ՝а на славословіе кьмъ Бога
§. 32. Іисусъ заповѣда на ученицытѣ си да са пазѭтъ отъ Фарисейскыйь квасъ; и дава очи на слѣпыйа
[с.] 113
§. 33. Іисусъ дава на Петра ключеветѣ на небесното царство
§. 34. Іисусъ са прѣобразява на Ѳаворската гора
[с.] 114
§. 35. Іисусъ плаща двѣтѣ драхмы за храм՝а
[с.] 115
§. 36. Іисусъ зарѫча смиренномѫдріето и поправеньето на заблуденыйа
[с.] 116
§. 37. Іисусъ из՝обличава ученицытѣ за жестокость-та, и пріема другы седемдесеть апостолы
[с.] 117
§. 38. Въ Іерусалимъ Іисусъ са навѣтува отъ Архіереитѣ и Фарисеитѣ
[с.] 118
§. 39. Іисусъ отпуща блудницата, обличава онѣзи които са хвалѣхѫ за происхожданіе си отъ Авраама
§. 40. Іисусъ дава очи на слѣпыйа отъ рожденіе; из՝образява качествата на добрыйа пастирь
[с.] 119
§. 41. Іисусъ слѣдъ завръщаньето на седемдесеть-тѣ благодари Отца и поучава кой е ближныйа
[с.] 120
§. 42. Іисусъ исцѣрява бѣсныйа, осѫжда лицемѣріето и са навѣтува отъ лицемѣрытѣ
[с.] 121
§. 43. Іисусъ осѫжда Фарисейскыйа квасъ, лихоимството и прѣданность-та къмъ свѣтовнытѣ работи
[с.] 122
§. 44. Іисусъ прѣдставя непокаяніето пагубно, и окайва Іерусалимъ като пророкоубійца
[с.] 123
§. 45. Іисусъ поучава, като правимъ благодѣяніе, да не искамы да ни го врьщатъ, и кой е достойныйа неговъ ученикъ
[с.] 124
§. 46. Іисусъ прѣдставя колко е брогопріятно на Бога покаяніето, и колко богатството е причена за мѫченьето на безумнытѣ
[с.] 125
§. 47. Іисусъ исцѣрява десеть-тѣхъ прокажены; прѣдставя силата на молитвата
[с.] 126
§. 48. Іисусъ отъ работытѣ си показва, че той и Отецъ сѫ едно
[с.] 127
§. 49. Іисусъ показва неразлѫчаніето на брак՝а, допуща безбрачіето, благославя дѣцата
§. 50. Іисусъ казва че самоотвьрженіето е пѫть-а къмъ небесното царство
[с.] 128
§. 51. Іисусъ въскрьсява Лазаря
[с.] 129
§. 52. Іисусъ похвалява смиреніето, и са пріема гость отъ Закхея
[с.] 130
§. 53. Іисусъ въ Іерусалимъ съ ваіи и вѣтвы са посрѣща
[с.] 131
§. 54. Іисусъ из՝обличава пьрвосвещенницытѣ и пресвитеритѣ за непокорството имъ на закон՝а
[с.] 132
§. 55. Іисусъ укорява Фарисеитѣ, Садукеитѣ и законник՝а; прѣдсказва запустѣваніето на Іерусалимъ
[с.] 133
§. 56. Іисусъ чрѣзъ притч подбужда Апостолы тѣ да сѫ бодры, и из՝образява второто причествіе
[с.] 134
§. 57. Іисусъ урежда тайната вечеря; дава примѣръ на смиреніето; показва прѣдатель-а
[с.] 135
§. 58. Іисусъ са прѣдава чрѣзъ цалувка отъ Іуда, и са закарва въ двор՝а Архіероовъ
[с.] 136
§. 59. Іисусъ об՝евенъ повиненъ за смьрть тьрпи поруганія
§. 60. Іисусъ битъ прѣдава са на распетіе
[с.] 137
§. 61. Іисусъ распьнѫтъ помежду двама разбойницы
[с.] 138
§. 62. Іисусъ прѣдава духъ
[с.] 139
§. 63. Іисусъ са снема отъ крьст՝а и са погребява
§. 64. Молніеноснытѣ Ангелы благовѣствуватъ на мироносицытѣ Въскрьсеніето Христово
[с.] 140
§. 65. Іисусъ въ разстояніе на четыресеть дни са евява живъ на ученицытѣ си
[с.] 141
§. 66. Іисусъ въ день-а на Въскрьсеніето си четыри пѫти са евява
§. 67. Іисусъ привожда Ѳома въ вѣра, и ѣде съ ученицытѣ на Тиверіадското езеро
[с.] 142
§. 68. Іисусъ като настани апостолытѣ, възнесе са на небесата
[с.] 143
Поправкы
[с. 144]
[Последни страници и корица]
[Вътрешна страна на оригиналната корица]
[Оригинална корица]
[Вътрешна страна на задната корица]
[Задна корица]