-
№ 7965

Зографското четвероевангелие или Зографско глаголическо евангелие

Автор:
Година: 1000 г.
Град:
Издателство:
Страници: 608
Категория: Български ръкописи (600г. - 1507г.)
№ в каталог:
Бележка:

Описание

Зографското четвероевангелие или Зографско глаголическо евангелие (на латински: Codex Zographensis) е средновековен български ръкопис на четирите евангелия. То е една от най-ранните запазени книги на старобългарски език: според учените датира от втората половина на Х или от XIв. Произхожда вероятно от Южна България. Четвероевангелието е писано с обла глаголица и съдържа 304 пергаментови листа (вкл. по-късна кирилска притурка на л. 289 – 304). Украсено е с цветни плетенични заставки и заглавни букви. Може да е съдържало и сега изчезнали изображения на четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан.[3] На някои празни места в по-късно време са добавени несръчни рисунки на човешки фигури и животни. Началото на текста е изгубено, така че в днешния си вид ръкописът започва с глава 3 на Матеевото Евангелие. Отделни празнини има и другаде. Краят също не е запазен. През XII в. са вмъкнати допълнителни глаголически листове (л. 41 – 57) от преизползван пергамент (палимпсест): долният, изличен текст на тях е от друго, по-старо глаголическо евангелие от X-XI в. През XIII – XIV век е добавен писан на кирилица синаксар (списък на църковните празници). По този начин до нас в една обща подвързия са дошли четири отделни писмени паметника: три глаголически и един кирилски. Πрез 1843 г. архимандрит Порфирий Успенски открива ръкописа в Зографския манастир, където на следващата година го изследва Виктор Григорович. През 1860 г. зографските монаси подаряват евангелието на руския император Александър II. Днес то се пази в Руската национална библиотека под сигнатура Глаг. 1.[2]

Съдържание